Текстилният печат е процес на нанасяне на цвят върху плат в определени шарки или дизайни. При правилно отпечатаните тъкани цветът е свързан с влакното , така че да е устойчив на пране и триене . Щамповането върху текстил е свързано с боядисването. При правилното боядисване цялата тъкан е равномерно покрита с един цвят. Докато при печата върху нея се нанасят един или повече цветове само в определени части и в ясно очертани шарки.

При печата могат да се използват дървени блокове, шаблони , гравирани плочи, ролки или копринени ситопечати за поставяне на цветове върху тъканта. Оцветителите, използвани при печата, съдържат сгъстени багрила. За да предотвратят разпространението на цвета чрез капилярно привличане извън границите на модела или дизайна.

Техниките за устойчивост и разреждане са били особено модерни през 19 век, както и комбинираните техники. При тях индиго резистът се използва за създаване на син фон преди блоковия печат на други цветове. Повечето съвременни индустриализирани печата използват техники за директен печат.

Традиционните техники за печат върху текстил могат да бъдат широко категоризирани в три стила:

• Директен печат, при който оцветители, съдържащи багрила, сгъстители и стъргащи вещества или вещества, необходими за фиксиране на цвета върху плата, се отпечатват в желания шаблон.
• Устойчиво на боядисване, при което восък или друго вещество се отпечатва върху тъкан, която впоследствие се боядисва. Восъчните участъци не приемат багрилото, оставяйки неоцветени шарки срещу цветната основа.
• Разряден печат, при който избелващ агент се отпечатва върху предварително боядисани тъкани, за да се премахне част или целият цвят.

Дървоблоковият печат е техника за отпечатване на текст, изображения или шарки. Тя е използвана широко в цяла Източна Азия и вероятно произхождаща от Китай в древността:

• като метод за печат върху текстил и по-късно хартия.
• като метод за печат върху плат, най-ранните оцелели примери от Китай датират от преди 220 г., а от Египет до 4 век.